Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Защо? Не питай, просто погледни ме!
Помилвай ме и кротко помълчи
И ако искаш, двама ще мълчиме...
Защо? Не питай! Ти ще разбереш....
Загледай се в погледа ми тъжен....
Очите, ако можеш да четеш,
Ще ти разкажат всичко! Те не лъжат...
Във тях сега люти една сълза,
А твоят смях е птичка под небето;
Ръцете ти са клони на бреза,
А аз живях без птици и дървета.
А аз живях без сини небеса,
Без пролети, без цъфнали надежди-
Очите ти са капчици роса,
В които небесата се оглеждат...
Лицето ти е цяло светлина,
Косите ти горят като житата,
А в мойте нощи нямаше луна,
Затуй израстнах бледа сред тъмнината;
Затуй протягам смръзнали ръце
И жадно през очите ти надничам-
През тях се вижда ТВОЕТО сърце
И аз затуй тъй много ги обичам!